*Всички на носа на гемията

Деян Енев винаги е бил за мен изключително даровит автор. Той никога не се е фокусирал върху победителите или лъскавия живот, а вместо това описва скромните неуспехи на неизвестни личности, които живеят в уединените ъгли на нашето съществуване. Неговото търсене на спасение за човечеството се случва в дълбините на живота и забравените места. Там, където нищо не крепи битието така силно, както любовта и помощта от една "душичка". Тази помощ идва без задни мисли от хора, които нямат желание да искат повече от онова, което притежават. В наше време подобна литература е безценна; често пъти ние пренебрегваме тази деликатна и обновяваща страна на живота поради разочарованията си. Фактът, че един писател като Деян Енев устоява на съблазните да бъде песимистичен или циничен и избягва грубостите в творчеството си говори много за неговата вътрешна сила и качества като художник. Когато споменем тези кротки несретници, лесно можем да направим асоциация с произведения като „Серафим“ на Йовков. Такъв тип присъствие в националната литература е изключително важно – тя трябва да включва автори, които защитават добротата към ближния.
Димитър Коруджиев