Блага Димитрова.Събрани творби Т.7: Осъдени на любов. Подземно небе

Пътувах от много далеч -
от един край на небето
до противоположния.
В една вечер с кафяви нюанси
прекрачих прага, който отделя
мира от конфликта.
Бях готова да надникна в сълзите -
като в сух кладенец, и да срещна
очи, изпълнени със смърт.
И когато зората се появи като нар,
една изморена жена ми се усмихна,
поглеждайки ме, чужденката.
През тази усмивка осъзнах
твоята тъга и нежност, както и сила,
изстрадалият Виетнам.
Заради такава усмивка преминах
от единия край на живота
до другия.
Ханой, 14 септември 1966.