Опиум. Избрани разкази. Дневник 1912-1913 г.

9 януари 1913 г.
Не трябва да се предавам. Доверявам се на своя талант и съм убеден, че с постоянство ще постигна успех. Нямам намерение да правя компромиси или да изоставям (един удобен, красив и охолен живот) в този момент. Готов съм да започвам отново десетки и стотици пъти, ако е необходимо - дори хиляди. Не бива да забравям целта си! Трябва да насоча вниманието си към нея. Все още виждам пред себе си световния литературен успех, желаната работа като курортен лекар в хубав хотел с тераса, носейки бели тенис обувки; разкошни пури; стилна спалня; впечатляващ приемен кабинет; активна литературна дейност без натоварване, но винаги плодотворна; музика... На около тридесет и пет години – първата опера или пантомима със съпровод на голям оркестър… Мюнхен, Париж… Пътувания… премиери на моите пиеси в Германия… по-късно деца – едно-две... Всичко онова щастие ми изглежда непостижимо в момента, когато леко ми се замая след днешната висока доза Пантопон – сякаш никога няма да стане реалност.
Из "Дневник" на Геза Чат