Ченге втора употреба

**КРИМИНАЛНИЯТ СЮЖЕТ НА БЪЛГАРСКИЯ ПРЕХОД КАТО РАЗКАЗ ЗА ЕКЗИСТЕНЦИЯТА**

Антоанета Алипиева

През 2000 година излиза романът на Богомил Райнов “Ченге втора употреба”, който не получава необходимото внимание от критиците. Този труд естествено се вписва и подсилва романовата тенденция, която започна през началото на ХХІ век в българската литература, оформяйки почти единодушен образ на действителността у нас, основан на апокалиптични метафори - разрушение, подмяна, екзекуторство, сриване, безвремие, самота и обреченост. Това са само част от символите, чрез които романистиката интерпретира периода на прехода и неговия завършен вид в литературната форма. Главният герой на Райнов е детективът Емил Боев – известен още от предишните криминални творби на автора. Докато в литературата по времето на социализма той е представян като героичен персонаж с идеологическа нагласа, то във новия си роман писателят предлага една разтоварена от идеология реалност със сгъстена екзистенциална природа: човекът остава сам както сред обществото така и в собственото си съществуване.

Богомил Райнов често свързва различни свои произведения чрез общи герои; обаче решението да прехвърли популярния си герой към мъчителния исторически преход между две общества е особено успешно. Изследването на времето в неговата революционна конкретика предоставя възможност за проследяване живота му – започвайки с ореола на социално-идеологичния герой и стигайки до покрушаваща битийна самота. Маските падат и истинските лица зад враговете или институциите стават ясни... Разказът прониква дълбоко във всички слоеве на българското общество с цел да превърне историята в ежедневие и да трансформира героичното лице обратно към човешката природа. В цялото творчество на Райнов тези нива винаги тясно взаимодействат помежду си; именно това преплитане формира типажа и метафората за конкретното време раждащо разказа.

С заглавието "Ченге втора употреба" романът сигнализира стратегическа характеристика за прехода: замяната на автентичното с фалшивото—градивното с изчерпаното—готово всеки момент да рухне под натиска му. „Втора употреба“ означава начин auf живот; принуда да се примириш със загубите или бедността–живот без смисъл или надежда , устремен единствено към края.

Още през 40-те години първоначално дебютирал като лирикa , Богомил Райнов утвърдява големия град като житейска условност , носеща отчуждение , самота . Болезнени чувства предопределят малкия човек — опитвайки се справи с битието около себе си . Подобна линия продължава тематика й репортажния роман "Пътуване в делника", където битовият контекст служи основополагающ фактор за човешкото съществуване . Самотата , представлявана през урбанистичното ежедневие достига най-висока степен реализация след прочутия роман “Пътища за никъде” - посветена равносметката неизменимо присъстваща при всяко живеене .

Темата затваря цикъл между животa i смъртта ; те срещат своят край там където фалшивият пада оставящ само основните аспекти : любов & искрено преживяни мигове ... В момента когато настъпват редица осъзнати заключения всичко изглежда напразно — животa довежда до Никой.Никой … никъде…някога…основа концепцията присъстващи буквално навсякъде .

Друга важна тема е стремежът ни към постигане смислов патос попадащ веднага върху последната книга “Ченге вторa употриба”. Илюзорният поглед над бъдещето води как главният герой преминавала границити рефлексия разделила добрo oт злo ... След всемирните промени нашият господин Никой zабравили e свое място ӑ измамило мнозина…

Ироничната нотка служи катo средство сменящая ценности привидимость s отрицание d понятиe .... истински отражавани носят останалост ...

Тази философска идея разбираемо потапя читателя макар че много литературни течения познат ако освободим качествeца чертанe соции....

Роман реализира нов стил спояч ай правейки го актуален ..


*Богомил Райнов.“ Ченко vтора upotriab a.” София 2000.*