Между небето и земята

Аз се казвах Сюзи Салмън, точно като рибата сьомга. Бях на четиринадесет години, когато загинах на шести декември 1973 година. Убиецът ми беше мъж от съседството. Майка ми харесваше оградата му с цветя, а баща ми често разговаряше с него за торове.

Това е историята на Сюзи Салмън, която разказва от Небето. Там пространството наподобява училищната площадка - има красиви люлки и помощници, които асистират новодошлите да се адаптират; там са и други деца като нея, с които може да сподели живота си. Всичките й желания изпълняват моментално, освен най-силното - да бъде сред близките си на Земята. От небесния свят тя наблюдава как семейството й страда след трагичната й смърт и всеки опитва по свой начин да понесе загубата. Времето минава и под нейния поглед приятелите й, както и братчето и сестричката й порастват, влюбват се и преживяват моменти, от които тя е лишена. Но земният живот за Сюзи още не е приключил...