Оскар и розовата дама

В центъра на книгата стоят писмата, които едно десетгодишно момче отправя до Господ. Те са открити от Маминка Роза, известна като "розовата дама", която посещава детето в болницата. Писмата разказват за дванайсет дни от живота на Оскар – искрящи и поетични мигове, които сякаш съответстват на сто и двайсет години, изпълнени с интересни и вълнуващи персонажи. Тези дни може би ще бъдат последните му, но благодарение на дълбоката обич между него и Маминка Роза, те ще се превърнат в легенда.

"Скъпи Дядо Боже,
Днес навършвам сто години – точно както Маминка Роза... Опитах да обясня на родителите си колко странен е животът като подарък. В началото го приемаме прекалено сериозно и вярваме, че сме получили безкрайност. После започваме да го подценяваме и ни изглежда неприятен или твърде кратък; почти сме готови да се откажем от него. И след това осъзнаваме, че всъщност не е просто подарък, а временно заемане. Тогава се опитваме да заслужим всеки момент..."