Orphica Magica I

Книгата представя орфическата магика в контекста на широко обсъжданите въпроси за магията като цяло. За първи път е събрана и анализирана обширна изворова база, свързана с орфическата магика, включваща магически папируси, текстове от древногръцки и латински автори, заклинания върху златни, костени, глинени и оловни плочки, керамични фрагменти и епиграфски данни.

На основата на дългогодишните си проучвания относно тракийския устен орфизъм, авторът извежда обзор на развитието на устния орфизъм в Микенска Гърция и Тракия до края на второто хилядолетие пр.н.е., както и неговото функциониране в тези региони до 6-5 век пр.н.е. Обсъждат се също така появата на литературния елински орфизъм през този период, както и процесите по снижаване и профанизация не само на устната аристократическа доктрина, но също така и на литературно-философското учение след 4-ти век пр.н.е., интегрирането на мистериалната народна вяра във фолклорното християнство между 1-4 век н.е., а също запазването й в Югоизточна Европа до наши дни.

Александър Фол преминава от старогръцкия към тракийския орфизъм; от литературата (полисния) към устната традиция (етносния), поддържайки тезата си за Орфей като символ на стремежа към индивидуално познание - „орфик“ представлява носителя на това знание, вдъхновено от силата на вярването; „орфизъм“ обозначава специфичен тип поведение спрямо доктриналността. Докато етносният тракийски орфизъм предлага завършен мироглед, философско-спекулативният елитен подход разчита повече on митичното авторство. През четвърти век преди Христа популярността na orphica верования расте значително и започва да се наблюдава тяхното профаниране; тогава възникват темите около Orphica Magica – умението да бъде заставян боговете да действат според волята på призоваващия ги.