Led Zeppelin - романът/Песнопойка за плешиви хипита

Аз съм Джон Хенри Бонъм и утре е 25-ти септември, денят, в който трябва да умра. Това предсказание ми направи една циганска кралица на панаира в родния ми град Редич през 1966 година. Не уточни обаче годината, в която ще напусна този свят. Подозирам, че го каза с цел да ме стресне... По онова време бях млад и се чувствах като във въздуха - тъкмо получих първата си заплата от строителната фирма на чичо Хенри и навършвах осемнайсет години точно на открития ден на панаира – 31-ви май. Затова имах двойна причина за празнуване. С приятеля ми Робърт (който идваше всяко лято при леля си) вече бяхме изпили няколко халби Ел пред шарената палатка. В живота си съм виждал много красиви жени, но циганската кралица беше уникална! Очите й горяха от страст, а в ръката й държеше кристална топка. За да избегна нейното излъчване ли не знам, но коленичих и започнах да целувам обувките й. Тогава тя произнесе:
- Джони, ти ще умреш на 25-ти септември!
Когато излязохме от палатката, чух по високоговорителя песента на Том Джоунс: "Лай лааай Дилайла... О моя Дилайла, аз умирам от любов!" И действително усетих как краката ми омекват и сякаш потъвам от чувството към тази жена.

След това преминаваме към друга история:

Едно момче се събудило рано сутринта и безшумно преминало покрай спящите членове на семейството си в голямата стая - братята му, сестричката му и майка му - натрупани директно върху пода. На чардака през летните нощи спял неговият дядо. Момчето затворило врата след себе си с разтъркани очи и било ужасено от видяното: първо забелязало брадвата, а после главата на баща си - разрязана наполовина сред локва кръв… Чувствало присъствието на Страха – огромен като паяк с парализираща сила; миризмата му приличала на пикоч… Осезаема мокрота затопляла бедрата му под ризката.
Не станало ясно кой е убил баща му – дали заради пари или земя – но животът след това за Влади бил постоянна борба със Страха въпреки че местните го смятали за храбър човек; само той знаел истинския смисъл.
Той току що бил завършил военната служба когато избухнали размирици през 1923-та година; решил да участва понеже изглеждало опасно... Те били седемнайсет души — само трима имали оръжие — тръгнали към града през царевичните полета. Страхът ги преследвал всеки миг; другарите започнали да намаляват темпото под прикритие… На уговореното място стигнали едва четирима души вместо всички обещали.
На следващия ден войници нахлули селото за издирването им; Влади успял да се скрие между житните класове докато солдатите мушкали щиковете там до него...
Постепенно живеещият живот променил посоката: ожени се , получили пет деца но жената заболяла тежко… Продавайки последната част земя той дошъл до болница без никакви средства когато паднала бомбa близо до сградата…
Прибрал се опустошен у дома с новини които никога не искал да чуе ...