Архитектурното изкуство на старите българи Т.2-3: Късно Средновековие и Възраждане

Трудът е продължение на първия том, посветен на Средновековието. В него се разглежда развитието на българската архитектура в периода от XV до XIX век в контекста на Османската империя. Изследването включва въпроси свързани с имперската култура и нейното влияние върху българските територии през различни исторически периоди. Акцентът пада върху ролята на българските строители, резбари и зографи, които са водещите майстори в балканските и западномалоазийски региони под османска власт. Авторът изтъква съществуването на архитектурно-художествени направления в рамките на единна Българска възрожденска архитектурна школа.

Подробно са описани 44 центрове за строителство, дърворезба и живопис в Мизия, Тракия и Македония, като са каталогизирани около две хиляди майстори с техните произведения. Доказано е, че тъй наречената "балканска архитектура" всъщност произтича от творчеството на тези мастерици от целия полуостров, както и от Западна Мала Азия.

Книгата представлява интерес не само за историци, архитекти и изкуствоведи, но също така привлича вниманието на широк кръг ценители на българското архитектурно наследство, дърворезба и живопис.