Историята, населена с хора Т.II - Интервюта, свидетелства, спомени

В работата по втората книга са направени някои промени, свързани с жанра, темите и авторството. Те произтичат от нашия опит при съставянето на първата книга, както и от въпросите и очакванията на читателите, включително на самите интервюирани.

Още в началото на проекта бяхме изненадани от факта, че поканените за интервю рядко отказваха да участват; във втория етап обаче отказите станаха почти нулеви (с изключение на двама души, които не успяха да спазят крайния срок). Открихме, че активните български граждани изглежда вече очакваха нашата покана. Някои можеха да се притесняват дали техните разкази няма да бъдат използвани злоупотребяващо в политически контекст. Но публикуваната ни предишна работа ги увери, че ние сме просто сборници на лични истории, които ще послужат за проучване какво е било живота през разглежданите години.

Преди старта на инициативата си поставихме цел – да съберем разнообразен набор от автобиографични свидетелства без предварителна пристрастност. Никой читател не ни упрекна за избора ни: членовете на екипа предлагаха „интересни хора" - професионалисти със значим опит в различни сфери. Обсъждахме имената им и онези, които приеха предложението ни често ни учудваха с дълбочината или официалността на своето изразяване. Не отхвърляхме стандартните разкази – те все пак допринасят към „пъзела". Така историята получаваше ново измерение чрез индивидуални преживявания.

Интересно беше наблюдението ни върху реакцията на публиката; тя понякога смяташе критерия за подбор като "елитарен", което вероятно се дължи на честото медийно манипулиране мненията сред обществото. Въпреки това истинските но понякога автоцензурирани показания от участниците не могат да бъдат наречени „статистическа извадка“, независимо че много социологически проучвания ползват данни именно от трицифрен брой респонденти. Ние заявяваме: не претендираме за такова определение; представяме човешки автоживотописи.

С оглед тази задача решихме освен настоящими дейци зад различните социални слоеве през този период да обърнем внимание и към друга група българи - младшите участници в нововъзникналата имиграция с мнение относно проблема “тук и там”.

Неуместно би било да разделяме народа си между местные жители и тези извън страната – проблемът има индивидуален характер с дълга историческа традиция: гурбетчийството практикувано векове наред бе прекратено насилствено само за половин век.

Разбира се установяването контакти с наши сънародници зад граница носеше известна трудност; тяхното участие трудно можеше да бъде описано като диалог – много предпочетоха просто монолога под формата на автобиографичен разказ или спомени. Благодарим им специално – те действително нямаха личен интерес! Всеки един техен разказ предоставя ценна информация относно глобализиращия се свят и техните предизвикателства утре може би ще засегнат всички нас тук."