Български хроники Т.2

В "Български хроники" съм се опитал да включа разнообразие от жанрове: художествена проза, драма, есета, поезия, епика, публицистика, документални материали, научни изследвания, фантастични елементи и дори хумор с анекдоти. Вярвам, че това придава естественост на моята книга.

Определих произведението си като поема заради стила му на древните саги – в него присъстват пристрастност и преувеличения. Използвани са всички похвати на образния език - метафори, притчи, сравнения и олицетворения; включени са повторения и алегории; както и символизъм, ироничен тон или сарказъм. Графично погледнато "Хрониките" следват структурата на библейските стихотворения – всеки абзац съдържа толкова думи колкото могат да бъдат произнесени наведнъж; той обикновено предава една идея или рисува един образ. Различната дължина на абзаците води до уникален ритъм при четене и оформя ритма на поемата.

Стремях се да съчетая научността с артистичността така, че историческата истина да не бъде компрометирана. Напротив - желах я направя още по-ясна, жива и убедителна за читателя.