Жетварят

Смятам, че тази моя творба е най-значимата, споделя Йордан Йовков за "Жетварят" пред проф. Спиридон Казанджиев. Той изразява и радостта си от разясняването на основната тема в повестта: „взаимоотношението на селянина със земята и труда като източник на всички духовни качества и прояви – особено религиозността“, която е неразривно свързана с работата.

Йордан Йовков пише "Жетварят" през 1918–1919 г. в Добрич и Варна, а произведението за пръв път вижда бял свят през 1920 г., публикувано от софийското издателство "Образование". При създаването му той вероятно се вдъхновява от свои непубликувани истории с битова насоченост, написани в Добруджа преди войните. По-късно авторът се връща към текста при решението да го преиздаде през 1930 г., което представлява трудоемък процес: „Трябваше да запазя основната структура, да приема някои недостатъци, които са част от произведението и не можех да премахна; трябваше внимателно да открия местата, които следваше да допълня с нова информация; добавките трябваше да бъдат интегрирани така, че читателите днес да мислят, че книгата е била такава още в първата версия. Това беше усилие наподобяващо работата на архитект.“

Религиозните теми в "Жетварят" оказват влияние върху съдбата на произведението след 1944 година – то остава незабелязано. Съвременният прочит ни напомня думите: „Залови се за мъжка работа и не се страхувай... Ние сме хора и приятели – ще си помагаме!“