Класическа японска поезия

**ТРАДИЦИОННА ЯПОНСКА ПОЕЗИЯ**

В тази книга са представени 101 любовни танка, от които малко над половината произхождат от първата японска антология Manyo-shu – „Сборник на милиарди листа“, а останалите са взети от императорските антологии (chokusenshu-), съставяни между Х и ХІІІ век.

Антологията Манйошю вероятно е завършена през втората част на VІІІ век, но е сигурно само, че последното стихотворение в нея датира от 759 година. През 905 г. император Дайго поръчва на известна група поети начело с Ки но Цураюки да изготвят нова антология, наречена Kokinwakashu - „Сборник стари и нови японски песни“, която обаче е по-известна като Кокиншю. До 1205 г. се появяват осем подобни сборника, като последният носи името Shinkokinwakashu - „Ново събрание стари и нови японски песни“ или Шинкокиншю. Съществуват общо двадесет и една императорски антологии, но първите осем (hachidaishu-) заемат специално място в историята на японската литература и дават ясна представа за развитието на жанра танка.

Докато хайку – другият традиционен жанр с напоследък глобална популярност – често губи своя идентичност извън Япония, танка почти не бива споменавана у нас.

Често хайку се противопоставя на танка извън пределите на Япония; затова бих искал да припомня думите на голямия поет Масаока Шики от края на ХІХ век: "танка и хайку са два клона от едно дърво."

До края на ХІХ века формата както на танката, така и على халкай остава непроменена заедно с тяхната относително затворена естетическа система. Исторически погледнато танката възниква преди хайку като част от waka (yamato uta) - японски песни, определени така за разлика от китайските стихове kanshi (kara uta).

Жанровото многообразие във вака достига най-пълния си израз в Манйошю. В следващите антологии вече преобладават единствено танките; именно това води до използването им взаимозаменяемо.

Според древните хроники първата танка принадлежи на Сусаноо но Микото (Суса-но-О-но-Микото) — братът на богинята Аматерасу. След победата над осемглавия змей той спасява Кушинада химе и построява дворец в Идзумо. Стихотворението му относно този дворец фигурира в Коджики — писмен паметник отпреди VІІІ век — считано е за първата вака в японската литература и може би даже най-първата любовна вака:

Yakumo tatsu В Идзумо

Izumo yaegaki до облачната вис

tsuma gomi ni за моята жена

yaegaki tsukuru ще изградя дворец.

sono yaegaki o О какъв великолепен дом!

Ритмичната структура при танките се основава върху редуването между реални мори и тихи мори чрез пет стиха с дължина по осем мори всеки; те следват схемата 5-7-5-7-7 . Ритъмът разделя текста посредством цезура— горна (kami no ku) και долна строфа (shimo no ku). Тази структура варира през различните исторически периоди: до края na ІX век цезурата стояла след втория или четвъртия стих , докато началото na X век поставило акцент върху формата(5–7–5/7–7). Обичайното разбиране навремето асоциира ками но ку със трите инициала tanaka of the tanka .

От самостоятелността i характера s kanon veza se smatralo da pisanje pesama im a vjerski ritual koji oslikava duhovnost japanskog naroda(nihon no kokoro ).

По време kdy shintoizam je bio dominantan religiozno uverenje sa akcentom na animizam ja osnovna ideja izmedju coveka i prirodnih sila utelovljene kroz bogove . Na primer verovanje u kotodama rečima i monotami materijama postavlja spiritualni okvir umetničkog izražavanja gde poezija dobija svevremensku važnost umesto trenutne običnosti koja može biti percipirana kod drugih kultura .

Процесът подчертаване религиозного колективизма kao put do Буда , где творчество biva posmatrano kao meditacija создаје множество верования о чудодейной силе тишины их произведений za protivljenje zlim silama ili природным катаклизмима dokazujući svoju важность unutar traditionalних вера код народа .

Шинтоизм доводи do великог богатства називâ планина реka biljaka птица koje prepoznajemo ne samo у хаију већ takođe iu tanky . У примјеру антиологији манйошу видимо бројеве од чак stotina raznolikih biljaka gdje šljive bor bambus sakura dominiraju među ostalima .

Културолози истичу kako estetske predstave Japanese naglašavaju lepotu prirode kroz cveće ptice vetar mesec kachu fu getsu.

Многим симболима је повезана стара кинеске легенде посебну пажњу привлачи mit о ljubavi između зvezda Vega („Weaver”) Alita (“Pastir”), који su odvojeni Mlečnim putem (“Nebeskom rekom”). U manjoj meri možemo pronaći desetine pesama posvećenih ovoj temi poput једне под бројem :

Watarimori Побързай,

fune hayawatase лодкарю побързай,

hitotose ni Тази година увек

futatabi kayou няма пак преминеš

kimi ni aranaku ni Небесную реку.


Divlje guske predstavljaju poruke iz doma ili ljubavne pozive povezane sa starim kineskim predanjima . Primer takvog dela je :

Iezakari Daleko od domovine
tabi ni shiareba večer me stiže hladna
akikaze no Jesenski vetar dolazi
samuki yu-e ni Divlje guske krikaše
kari nakiwataru leti negde nad mene.


Zamena jednog naziva drugim tokom prevoda može uništiti suštinu same poezije jer čak ako nam izgleda da pominjanje divljih guskova nije estetski održivo zbog određenih konotacija u bugarskom jeziku njihova zamena žeravka bi mogla doneti zvučnost ali ruši simboliku originala bez adekvatnog transfera sadržaja.

Druga karakteristika klasične tanake jeste geografska imena koja često nose različito versko ili simboličko značenje.
Na primer dva vrha planine Tsukuba predstavljaju muško i žensko načelo dok ime reke Minanogawa obično nosi znakove za muškarca I žene .
Tako delo Yozey In-a objavljeno u Gosensyu može se razumeti samo u okviru pomenutog:

Tsukuba ne Vodi sa visina
mine yori otsuru Tsukube
Minanogawa okuplja Minanogawa
koi zo tsumorite obuzme nas ljubav
fuchi to nari nuru reka pada duboko

Najistaknuta osobina tradicionalne japanske poezije je njena kratkost povezana s izražajnom ekonomijom nedorečenosti uz sugestivnu saturaciju prostora osećanja!

Tanque and haikai teško mogu biti shvaćeni van jedinstvenosti linearne versus ciklične vremenske dimenzije života ispod velike mreže prirodnih ritmova . Kako ljudski život predstavlja samo momenat kad ga gledamo kroz linearno vreme on ipak poprima drugačiju perspektivu kada uklopljen postaje deo Velike spirale Prirode upoređujući ga s kapljicom rose koju Japanci veoma vole koristiti metaforu ! Ideja jedinstva linearnoga cikličnog vremena proizašla budizma ali ono što isto tako označuje tip spirituelnog pristupa prema stvaralaštvu vidimo recimo kod Atanas Daltchev :
"Ja nikad ne izlazim napolje,
Moji jedini gosti su godine,
A mnoge putevi požuteća moje bašte"
S našim prolaznim životom