Поверително удоволствие

Рандъл вече не беше онзи романтичен младеж, затова успя да види Линдзи без илюзии. Приемаше я такава, каквато е, и позволи на нейния аромат на леко безскрупулна и дори вулгарна жизненост да го завладява. Дори фактът, че тя явно търсеше подходящ партньор за брак, макар и не много открито, му носеше удоволствие. Някои по-внимателни наблюдатели можеха да я нарекат пресметлива лисица, но с него тя бе искрена; нямаше нужда да се преструва и това правеше малките й хитрости още по-очарователни. С него беше почтена и откровена, а най-привлекателното у нея – освен очевидната прилика с Диан дьо Поатие – бе нейното божествено пренебрежение към обикновения морал. Той усещаше нейната напълно разкрепостена природа. Тя представляваше неговия нечестив ангел на падението - често повтаряше това - а чрез нея той изживяваше най-вълнуващите мигове на споделено развратство.