Бог да благослови Стю

"Бог да благослови Стю" трябваше да бъде напълно различна книга - дълбока, изразителна и коментираща света. За нея бях мечтала повече от 15 години. Но плановете ми не се осъществиха. На възраст 29 години вече бях загубила интерес към писането и работех с хора, страдащи от тежки психични разстройства, утешавайки се, че журналистическото ми образование поне ще послужи на баща ми да закачи дипломата в рамка като част от семейната история.

Тези времена бяха трудни за мен – опитвах се с колегите си да помогнем на хора с психични проблеми, които никой не желаеше да забелязва. Още по-малко пък някой проявяваше интерес към усилията ни за подпомагане на тези пренебрегвани индивиди. Започнах да съмнявам в стойността на грижата за другите.

В един момент получих покана от холандска организация да консултирам проект и заминах за Амстердам. Там преживях физически нападение, което сериозно заплаши живота ми. В този критичен период поисках помощ от много хора и реакцията им бе същата като тази в работата ми – тотално безразличие. И точно когато всичко изглеждаше мрачно, появи се ирландецът Стю, който рискува собствения си живот, за да ме защити и след това просто си тръгна без дори да изслуша благодарностите ми или каквито и било искания.

Не успях лично да благодаря на Стю — той вдъхнови у мен увереността, че винаги ще има човек готов до теб в най-трудните моменти; човек който няма να остане равнодушен спрямо чуждото страдание. Тази книга е моят начин на благодарност към него. Надявам се всеки човек някога през живота си срещне свой собствен Стю.

След това описание следват сцени със силна интензивност: "Чувства ръка под роклята си - нахална и насилствена ръка." За миг изпада в объркване относно местоположението си; вярвайки временно, че може би този Чужденец е тук – неговите ръце й дават усещане за нормалност сред хаоса около нея. След секунди обаче разбира истинската природа на ситуацията – ръцете му никога нямаше как да бъдат груби или агресивни.

Стиснала юмрук нанесла удар без дори очите й da са отворени; знаела е как точно болката може ефективно da удари противника - правила го e многократно преди това! Ударът предизвиква крясък във вагона: атакувачът явно е получил болезнено попадение от нейната страна! Когато отвори очи вижда едно момче с компанията на Милагрос: "Мамка ти!" извиква то обратно след удара.

Завладена внезапно от ярост свива пак юмрук — всяко движение носело белезите от дни прекарани самотно без Чужденеца; последвалият удар символизирал несигурността й оставена сама между мъртвците в обществото… още удари представяли чакането ѝ до безкрай."