Разговори след вечеря

- Скъпи приятели, не искам да ви дразня - започна чичо ми с особено зловещ тон на гласа, - но ако предпочитате мълчание, мога да замълча. Все пак трябва да знаете, че тази къща, в която сме сега, е населена от духове.
- Не може да бъде! - изненада се господин Кумс.
- Какъв смисъл има да коментирате дали това е възможно или не след като току-що ви казах истината? - отвърна чичо ми леко раздразнен. - Уверявам ви, че тук живеят призраци. Всяка година в нощта преди Рождество в Синята стая се появява духът на човек със съмнителен морал – убиец на коледар с буца въглища.
- И как точно го е направил? - попита нетърпелив господин Кумс. - Било ли е трудно?
- Нямам представа как е извършено деянието – призна чичо ми. – Той не обясни метода си. Коледарят бил застанал точно зад входната врата и изпълнявал песен. Когато отворил уста за нотата си бемол, той му хвърлил буцата въглища през прозореца; тя попаднала в гърлото му и го задушила.
- Нужно е прецизно мерене, но определено заслужава опити – помислено каза господин Кумс.
- За съжаление това не било единственото престъпление! – добави чичо ми. – Преди това той убил солист-корнетист.
- Наистина ли?! Това удостоверен факт ли е? – учудено реагира господин Кумс.
- Разбира се! Факт е – отговори чичо ми малко раздразнително,- поне доколкото можем да говорим за факти при подобни случаи. Колко сте критични днес вечер!"