Сняг в Хавана. Изповедта на едно кубинско момче

Карлос Ейре е едно от 14 000-те деца, които напускат Куба през 1961 година, откъснати от семейството и детството си заради Революцията. Неговата книга "Сняг в Хавана" представлява както екзорцизъм, така и ода за изгубения рай - интересен мемоар и впечатляваща литература.

Куба по времето на Карлос – с гущерите, тюркоазеното море и слънчевите следобеди – бързо се трансформира в остров на конфискации след като партизанинът Фидел Кастро сваля президента Батиста на 1 януари 1959 година. Изведнъж музиката по улиците е заменена от звука на изстрели. Коледа става забранена, а политическите различия водят до арести; много приятели на Карлос заминават за далечната страна САЩ. И той самият ще попадне там, изпълнявайки мечтата на майка си да стане съвременен американец - въпреки че душата му остава в родината, която напуска.

Разказан с искреността на лична изповед, "Сняг в Хавана" е похвала към родината и истинско свидетелство за колективния дух на кубинския народ.