Никога не ме лъжи

Младоженците Триша и Итън, изпълнени с радост, са в търсене на своя идеален дом. Когато обаче стъпват в великолепната стара къща, разположена сред гората и предложена от тяхната брокерка, Триша веднага усеща нещо нередно. По пътя до там ги е застигнала мощна снежна буря, а при пристигането си те откриват, че в къщата няма никой въпреки светлината от прозореца на втория етаж. Единствено огромният портрет на предишната собственичка ги наблюдава с пронизващи зелени очи.

Снежната буря се усилва; колата им остава затрупана под снега и телефоните им губят сигнал. Така Триша и Итън остават заключени в дома, сами със своите страхове и неизказани тайни. Но самата къща също има какво да им разкрие – скоро Триша попада на стая, изпълнена с записи от психотерапевтични срещи.

Опитвайки се да се освободи от натрапчивото чувство за присъствие в къщата, тя започва да слуша записите един след друг и така нарежда парчетата от ужасяваща история. Какво всъщност се е случило с предишната собственичка? Изчезването й ли е дело на бившия й приятел или може би нейния пациент? И дали преминавайки прага на тази къща Триша и Итън също не са станали част от страшния сюжет?

Фрида Макфадън умело задържа читателското внимание без бързи разкрития – тя майсторски заблуждава аудиторията чрез изненадващи обрати в сюжета и увеличава напрежението до последния момент. Както казва един герой: „всеки човек може да извърши ужасни деяния при достатъчни обстоятелства“.