Преживявания на границата на смъртта

Млад лекар, с очи пълни със сълзи, стои пред моята малка маса, на която след лекция подписвам книгите си. Докато се опитвам да намаля дългата опашка от чакащи, той споделя историята за внезапната загуба на три и половина годишния си син. От този момент са минали три седмици. Детето е било родено с тежки увреждания – не само физически проблеми, но и порок на сърцето. То е представлявало целия смисъл на живота му; през годините момчето става негов учител и той никога не забравя искрените любящи очи на детето. Задава въпроси: знаело ли е то за своя край? Защо едно дете идва в света с такива недостатъци? Как така почива толкова изведнъж без родителите да могат да се подготвят? Ако има Бог, какъв е смисълът зад такъв кратък и труден живот?

Тези основополагаещи въпроси относно смисъла на живота и смъртта често възникват по време на моите лекции. На тези екзистенциални теми обаче не може да се отговори повърхностно.

Сега пред мен стои млада жена, която разказва накратко как нейният партньор загинал при автомобилна катастрофа преди осем седмици. С плач ми признава колко трудно й е да преодолее мислите за него. Тя разбира важността на това чувство и аз го отбелязах в лекцията си, но все още не успява да намери начин да се справя.

Запитвам я дали чувства присъствието му около себе си или получава послания от него. Тя ме гледа несигурно; уверявам я, че времето помага за забрава и няма нужда да бъде притеснена. Как можем всъщност да научим себе си как да приемаме загубата? След около тридесет минути тя се връща при мен с ново размисление относно наличността на партньора си – спомнила си един случай две седмици по-рано по време на шофиране, когато видяла мъжкия силует в мъглата; той хванал ръката ѝ и се сбогувал.

Ако сериозно разглеждаме подобни въпроси, нашият разум понякога може повече пречка отколкото помощ - склонни сме към ирационални разсъждения и бързо започваме да поставяме под съмнение собствената интуитивна способност; много хора имат усещането за знак или послание от покойниците у тяхното близост до живия свят.

Защо толкова много хора изпитват контакт с починали близки докато други нямат никакви знаци?

Колко време можем реалистично da чувстваме присъствито им?

Не би ли могло те вече веднъж пак da са преродили? Осемдесетгодишна жена споделя историјата за преживяната трагедия със своите две сестри: „Умряха твърде млади вследствие автокатастрофа пред над пет десетилетия.“ И все пак тя усеща тяхното присъствие винаги когато има нужда от тях – независимо от многото години които са минали след техния край... В тази книга ще разгледам всички тези тематики.
Бернард Якоби