Вътрешните дворове

Този роман е посветен на хората, които вече не са сред нас, но техните присъствия сякаш продължават да се усещат по улиците, тъй като те никога няма да бъдат същите без тях. Става дума за приятелите ни, които напуснаха страната, и за факта колко сме се отдалечили един от друг, въпреки че истинският разрив е невъзможен.

Идеята за написването на този роман ме вдъхновява от доста време. Убедена съм, че в нашето съзнание миналото и настоящето съществуват паралелно. Разбрах, че независимо колко далеч ще избягам до чужди брегове, трябва да пиша за София – за вътрешните дворове между старинните сгради, за софийската мъгла през декември и за всичките онези преживявания, които ни трансформираха. В крайна сметка обаче ние си оставаме все така себе си – децата от централната част на София, живеещи в интересни времена.