Изповед (твърда корица)

Лев Толстой, произхождащ от благородническо семейство и осиротял в ранна възраст, участва в Кримската война и постига невероятен успех като писател с творбите си „Война и мир“ и „Ана Каренина“, наред с множество други литературни произведения. Въпреки това, на 51 години той преживява дълбок духовен срив.

По време на този труден период известният руски автор се обръща към миналото си и го описва като "безсмислено зло".

В страниците на своята работа „Изповед“ Толстой документира своето вътрешно преобразяване, което води до тотално отричане на предишните му ценности. Това есе поставя основите на новия светоглед на Толстой, който ще бъде многократно подчертаван през следващите години. То предоставя възможност за читателите да навлязат в объркания умствен свят на един от най-великите интелектуалци в историята и същевременно да излязат от него преродени – готови за ново начало.

„Живях по този начин почти две години и у мен настъпиха промени, които са били подготвяни дълго време; техните семена винаги са били у мен. Достигнах до заключението, че животът сред нашата прослойка – богаташи и учени – не само ми омръзна, но загуби всякакво значение. Всички наши действия, размисли, науката и изкуствата изглеждаха детски приумици. Осъзнах невъзможността да търся смисъл в тях. Напротив, дейностите на работещия народ – тези които създават живота – ми се сториха единствено истински важни. И разбрах какъв е смисълът: истината зад всеки живот; аз я приех.“