Смъртта на времето или 300 грама минало

„Смъртта на времето“ представлява поетичен творчески труд, в който езикът е изпълнен с музикалност. Читателят при четене усеща мелодията, напомняща за произведенията на Рамо, Люли, Телеман и Пърсел. Книгата е комбинация от сън, спомен и мечти - всичко това живее в приказното небе, където поетите и мечтателите намират покой след смъртта си. В едно изречение би могла да се определи като тъга по загубения рай и вечна жажда за завръщане. Носталгията може да бъде наречена второто име на този поетичен труд, който утвърджава красотата, добротата и безкрайността в безсмъртното време“, коментират издателите.

Роза Николова споделя: „Не вярвам в линейния ход на времето... Смъртта на времето всъщност символизира безсмъртие - Вечността. Не е случайно началото на книгата цитира Откровение (10:6): „И Ангелът се закле в живия Бог, че няма да има повече време“.

Визуалните изображения в книгата са дело на художничката Диляна Николова; те обединяват измислени и реални аспекти, тъжни и смешни моменти, логика и абсурдност - допълват издателите.

Роза Николова произхожда от София и е възпитаничка на ВИТИЗ „Кръстю Сарафов“. Тя е удостоена с множество награди за театралната си работа от международни форуми през четири континента. „Смъртта на времето“ e нейният втори роман; той служи като продължение на предишната й книга „Когато времето беше безсмъртно“. И тази творба носи автобиографичен характер και είναι структурирана чрез малки фрагменти подобно на театрална постановка с седем действия плюс епилог και две интермедии.