Колонията

Леа потърси в чантата си и извади книга. На корицата ѝ имаше пречупен кръст, а с големи червени букви бе написано „Моята борба. От Адолф Крюге“.

„Фюрерът ме изпрати до вратата лично, стисна ръката ми и ме погледна проницателно в очите. Никога няма да забравя думите му при изпращането:

- Другарю Крюге, Германия вярва във вас и разчита на вашия потенциал, смелост и самоотверженост. Вие ще водите първата от дванайсетте подобни експедиции. Германският народ не само ще управлява, но и ще доминира над тази планета. Гордите арийци ще се заселят в тундрата, тайгата, ще покорят Хималаите, джунглите на Амазонка, ледовете на Аляска дори дълбочините на океана. Успех за вас, другарю Крюге!“

Леа бавно затвори книгата и замълча. Той се съвзе от шока и започна да протестира силно:

- Може би планът им не е бил реализиран успешно. Войната избухнала е довела до хаос и никому не било до това. Вероятно колонията е загинала или хората там са се разбягали? Нали така?

- Да, скъпи мой, може би си прав - отвърна тя след малко размисъл. И все пак...