Българската литература през XXI век (2000 – 2022). Част 2

След пет години труд и многобройни прочетени книги, мога с увереност да заявя едно: през последните 25 години българската литература стана по-разнообразна от всякога. Не е лесно да се определи в каква степен това разнообразие произтича от вътрешното развитие на литературната сцена или е отражение на глобални тенденции. Точно тази неяснота между „вътрешното“ и „външното“, между местното и чуждото, е важна. Броят на новите произведения от български автори значително се увеличи, а всяка книга има стремежа да бъде уникална и различна. Това разширяване на стиловете ми напомня за Вавилонското стълпотворение – ситуацията, в която всички говорят различни езици и комуникацията става невъзможна. Наистина, какво би станало, ако всеки пише само за себе си? Вероятно броят на писателите ще достигне числото на читателите. Няма нищо учудващо в това, че критиката остава без място.

В края на втория том се появиха множество въпроси, които не успях да разреша. Всички те са свързани с представата за литературата до края на века ни. Понеже нямам конкретен отговор обаче, направих усилие да събера максимално количество информация за бъдещата литературна история. Както всяка друга история, тя ще бъде написана от тези със силата – но никога не сме били победители като творци в нашето поле.