Ерминията на Йоанис Константину от 1831 г.

Ерминията, съставена от Йоанис Константину през 1831 година, представлява най-стария запазен превод на гръцко произведение за живописта на български език. В различните части на това издание авторът разглежда основния контекст относно наличието на подобни ръкописи – предоставя исторически данни за наръчниците по живопис и развитието на ерминиите, като ги поставя в рамките на общата културна история в Европа. При представянето на ръкописа проф. д.н. Емануел Мутафов следва актуалната методология за палеографско и кодикологическо описание, което му позволява да направи труден текст достъпен за читателите. Той е бил предизвикан не само да преведе сложни термини свързани с рисуването, но също така да идентифицира различни материали използвани при производството на пигменти, грундове и лакове; затова неговият превод всъщност се явява една енциклопедия по зографското изкуство, тъй като в бележките под линия той обяснява значението на всеки термин независимо дали е написан на гръцки, италиански, турски или немски език. Особено ценно е включването и анализирането на източници и паралели от предишната писмена традиция в текста; така читателят има възможност да се запознае с недостъпните до момента български икономографски наръчници като тези от Дионисий от Фурна или поп Даниил , Втория йерусалимски ръкопис и два преписа от творбата за живопистта написана от Христофор Жефарович сред други примери. „Постижението представлява забележителен успех за автора: то прави специфично знание относно нашето възрожденско визуално изкуство достъпно; спомага за разрешаването на спорни въпроси и най-важното - позволява тази ерминия да бъде полезна за широк кръг специалисти които иначе нямаше как да разберат сложността в употребата му.“