Кога престанахме да разбираме света

Бенхамин Лабатут е чилийски автор, който може да бъде определен като едно от най-значимите литературни открития на последното десетилетие. В рамките на няколко години той успява да се утвърди сред 100-те водещи писатели на ХХІ век и въвежда нов жанр роман: пише за тревожни и ужасяващи теми, без ясно разграничение между реалност и измислица, обяснявайки защо напредъкът носи опасности, историята е необратима, а способността на човечеството да оцелее заслужава възхищение.

Лабатут е дълбоко ангажиран с гениалните личности в своето творчество; героите му са действителни исторически фигури. Фриц Хабер, Александър Гротендик, Вернер Хайзенберг и Ервин Шрьодингер са само част от изтъкнатите умове, които писателят използва като примери за тяхната борба с най-сложните философски въпроси. Често изпаднали в самота и лудост, тези учени притежават прозрения – някои от които подобряват живота ни значително, докато други прокарват път към неописуеми страдания; границата между двете никога не е ясно дефинирана. Карл Шварцшилд разработва основите на теорията за черните дупки направо по време на Първата световна война в окопите си и впоследствие губи разума си. От своя страна Фриц Хабер създава азотни торове, които спасяват милиони хора от гладна смърт, но след това се занимава с химическо оръжие, което убива още повече души.