Преживяно

Историята е свързана с настоящето, а моментите от сегашността започват да се трансформират в история веднага след като се случат. Въпреки това, какво точно от събитията на днешния ден ще бъде част от историческите разкази за идните поколения остава предмет на спекулации. Това зависи от избори, интерпретации и политически решения... Не случайно възникват дебати относно научната природа на историята. Може би тя не е нищо повече от сборища различни повествования за миналото, които всеки може да избере според личните си предпочитания или образователен фон. Днес наблюдаваме преразглеждане и изменение на нашия национален исторически разказ, който значително се отличава от канонично установения модел, по който бяхме обучавани ние (и не само) предишни поколения.

В историографията намира отражение и съвременната реалност при нейното пресъздаване - аспект, който характеризира стадий в социалното развитие и културата на обществото, както и рефлексите спрямо националната идентичност. Създаването и анализът на обединяващ национален исторически разказ представлява необходимост и важна задача за българското общество.

Текстовете в първата част на книгата са посветени на забележителни български творци; имената им често са били игнорирани или премахвани през годините след 1944 г. Владимир Василев – основателят на списание "Златорог", символизира трудния период в нашата история. За него и неговия приятел П.К. Яворов пиша първият текст сред подбраните ми произведения; включвам също Николай Лилиев – постоянният му съредактор по време на четиридесетгодишния живот на списанието.

Втората част представя страници от моя собствен опит – моменти както добри така и лоши – свързани със страната България, която не избрах да нарека свой дом и чиито истории резонират с моя път в живота такъв какъвто е...

Надежда Александрова е литературен историк с акцент върху изследването творчеството Николай Лилиев, Димчо Дебелянов , Малчо Николов и други важни фигури от началото до средата на XX век. Тя работила като уредник в Националния музей по литература до 1995 г., а след това оглавила Столичната библиотека до 1998 г.. От тогава преподава нова българистика във Нов български университет και служи като архивист към университетската библиотека . В партньорство с Елка Константинова тя редактира двутомно издание със стихотворениятa нa Димчо Дебелянов (1983-1987), том съдържащ преводи негови произведения , юбилейно издание за Николай Лилиев както публикации откритии oт личния му архив . Надежда Александрова e авторката na документалнa експозиция nа музея нa Димчо Дебелянов oбoждения Копривщица."