Белият слон

Взаимодействието с изгнаниците ни дава възможност не само да усетим духа на предходните поколения, но и да преосмислим идеологическата абсурдност, която е представена като национален идеал. За да изразим цялата истина обаче, трябва да споменем не само емигрантите, а най-вече тези, които според Бочев „пред очите ни са създавали история – живели са я и със смъртта си“. Нека заедно се върнем към времето на преврата от 9 септември, за да премахнем забравата около хилядите жертви и имената на 88 мъченици, изключени от Съюза на писателите още на 14 ноември 1944 г., много от които заплащат цената с живота или дълги страдания за своите граждански позиции. Пример за това са Фани и Чавдар Мутафови, Димитър Шишманов и Михаил Арнаудов; мнозина продължават съществуването си днес благодарение именно на публикации в "Захарий Стоянов". След тях идват вътрешните емигранти – множество от тях имат дълбоки връзки с творческите идеи на Бочев. Той често споменава Константин Павлов, Иван Радев, Николай Кънчев, Христо Фотев и Георги Мишев… Не бива да разделяме всички тези интелектуалци - автори на „несъгласни думи“, противопоставящи се на фалшивия канон, тоталитарната утопия и насилието. В значителен аспект в своя храм срещу догмата присъства лъчникът и пророкът Георги Марков; неговият най-добър тълкувател е близкият му приятел Димитър Бочев.
– Георги Цанков