Отказах да умра

„Отказах да умра“ е дебютният роман на Росен Желязков. Тази книга ни води през живот, изпълнен с недостатъци, трудности и неми викове, докосвайки се до темата за смъртта по един искрен начин – не просто държи читателя за ръката, а го хваща здраво за гушата.

„Не вярвах, че е сложил край на живота си, докато не видях тялото му. То беше доказателство за всичко. Животът представлява тяло, върху което стъпваме. Неговото обаче бе разчупено – макар и не буквално; гримьорите бяха свършили добра работа. Разпознах го веднага – това беше брат ми.
…
Не съжалявам за решението му да се самоубие; единственото ми съжаление е, че аз самият не направих същото. Вместо това започнах да пиша стихотворения; така или иначе останах част от света, но лудостта ме завладя. Това е историята на един живот след този момент.“

Романът на Росен Желязков изследва свят, изпълнен с недостатъци и страдания и придава особена тежест чрез откровението си относно личните пороци на автора. Той сякаш копае в раните на читателя със стремежа си да предизвика чувства като оскърбление и отвратителност в името на истината – онази истина относно похотта и бездната на човешките слабости, както и любовта и достойнството.

Тази творба поставя егото под натиск; стилът й е напълно непосредствен; единственото чувство, което няма как да предизвика у читателя, е равнодушие.