Блудни синове

Всяка нова творба на Едвин Сугарев носи все по-голямо успокоение за света. Поезията в "Блудни синове" внимателно затваря последните човешки рани и приспива тъгата в сън, който е подобен на преходната материя. Спокойствието му пред бездните и непоклатимостта пред неизбежното ни показват, че ужасът съществува само ако сами го изберем. А когато блудният син се завърне у дома и не намери нищо от миналото си, това не е краят на света, а възможност за едно ново начало – свят, роден от себе си, да се обедини в общо пулсиращо тяло-дух. И дори ако никой не отвори на стареца, когато той почука на сърцето, то вече е надмогнало смъртта; ангелът, Буда и светулката наред с тревата, ветреца и Бог са най-накрая довършили хамака, в който вселената спокойно ще се люлее. (Георги Гаврилов)