Нова анатомия

Даниил Хармс е руски писател, известен със своя абсурдистичен стил и с факта, че не публикува нищо приживе. Той загива от глад по време на блокадата на Ленинград в психиатрична клиника, където е изпратен от сталинисткия режим заради необичайния си характер. Хармс съчетава поезия и ексцентрични рецитали – често изнася свои представления върху шкаф или прави перформанси на Невски проспект. Освен това той основава авангардната група "Обединение за реално изкуство". Неговите ярки, комедийни разкази, написани „за чекмеджето“, са толкова странни, че изглеждат като недовършени – сякаш завършват преди да започнат.

Според Джордж Сондърс от The New York Times, неговото творчество може да се оприличи на Чехов в контекста на скечове от Монти Пайтън.

Тони Ууд пише в London Review of Books, че оставя впечатление у читателя как Хармс възприема света като безкрайно глупаво място пълно с опасности; той владее само една тема и я разглежда многократно: първо забавлявайки читателя, а след това го дразнейки все повече – нещо което изглежда е част от намерението му.

Патрисио Прон в El Boomeran(g) отбелязва как съвременниците му усещат личността му като магнетична и способна да направи всяка дума интересна; той се стремял към ненормалност чрез малки или резки провокации, които заставят хората около него да преосмислят обикновеността на живота.

Александър Кобрински от Радио Свобода добавя описания за чаровността му и начина по който привлекал вниманието.