Даровете на Алкипа

„Даровете на Алкипа" (1956) представляват още едно философско наследство от великата Юрсенар, която се стреми да успокои своя дух и да намали чувството за преходност в живота чрез осъзнаването на вечността на красотата. Стихотворенията са основно написани през 30-те години на 20-ти век, но включват и творби от 20-те и някои от 50-те години. Има дори стихове, създадени по-късно, които са добавени към второто издание от 1984 г. Важно е да се отбележи, че повечето произведения предшестват написването на прозата й „Мемоарите на Адриан" и „Творение в черно" („Парадокс", 1994).

Книгата не е била планирана като цялостен поетичен труд; тя е била компилирана и оформяна през поне три десетилетия от живота на Юрсенар. Очевидно е, че в нея присъстват теми, които не са получили прозаичното си отражение.

Този сборник предлага интересен поглед върху останалото творчество на авторката. Най-малкото защото потвърждава нейния интерес към хуманистичните въпроси и традицията, както и връзките между митологията и литературата или взаимодействията между културата и ежедневния живот.