Тълкувание на Псалтира ч.1

Настоящата книга на псалмите, общо взето, е творение на пророк Давид, наречен Божий отрок от самия Бог: "И ще защитя този град заради Себе Си и заради Моя отрок Давид" (4 Цар. 20:6 - слав.). Той е предшественик на Иисус Христос по плът, както се споменава в Книгата за рождеството – "Син Давидов" (Мат. 1:1). За да обобщим различните му названия накратко, можем да кажем следното: баща на тази свещена книга е Давид, който единствен след Авраам е бил родоначалник на народите; нашият духовен Орфей и първият майстор на добродетелите.

Давид представлява и първия предвестител на трите лица в едно Божество; той е пастир и изключителен воин, пророк и цар одновременно. Този велик човек стал сърце, език и перо на Небесния Цар - притежаващ всички добродетели, които правят човека божествен.

Давид произхожда от Иесей – най-младия сред братята си; макар че не изглеждал впечатляващо отвън, душевната му красота го превъзхождала във всяко отношение спрямо военачалниците, пророците и законодателите. Бил кротък по дух и добър по природа; мъжествен в характера си с физическа сила; способен да управлява себе си с търпение към другите. Отличавал се със скромност при размишленията си — дълбоки мисли съжителиствали у него с простота. Привлекателен като личност беше бързословен и гениален умственно — възторжен наблюдател над всичко съществуващо особено когато става дума за Бога; напълно вдъхновяван от Духа.

Но вместо да разглеждаме всички негови качества подробно, бих искал да подчертая две основни — мъдростта му и смелостта му.
По-добре от всеки друг говори самият Давид относно своята мъдрост: „Ръцете ми направиха органа, а пръстите ми нагласяха псалтир” (в псалома: Бях най-малкият между братята си). Следователно мъдростта може да бъде определена като хармония между думи и действия. Относно словесните науки науката за стройността е най-висшият предмет във философията; тя синхронизира сама себе си с всички аспекти на философията така помежду им какво помага взаимозависимо една друга. Така че онзи който осъзнава принципа за стройността у себе си всъщност опознава цялото съществуване./.../