Новий завет на Господа нашего Исуса Христа

Първата Библия на български език е публикувана през 1871 година в печатницата на А. Х. Бояджиян в Цариград. За превода са използвани труда на Константин Фотинов, Христодул Сичан-Николов и Петко Славейков. Този превод е резултат от значителен книжовен труд, продължил над 33 години. Изключително прецизният избор на изразни средства от българския език, които да съответстват на оригинала, прави тази Библия уникална и желана дори и днес. Тя е известна още като Цариградското издание или Библията на Славейков.

Въпреки това, само четиридесет години след нейното публикуване текстът започва да се чете трудно заради стремителното развитие на българския език след възстановяването на държавността през 1878 г. Поради това се наложило обновяване на текста с цел адаптиране към правописа от началото на 20-ти век; така през 1913 г., било пуснато ново издание с осъвременен първи български превод на Библията. В него внимателно били заменени остарелите букви и свързаните с тях думи по начин, който запазва смисъла непокътнат. Оригиналният синтаксис от текста от 1871 година остава непроменен.

Днес, в началото на 21-и век, пак срещаме трудности при употребата на осъвременения текст от 1913 година по отношение езика. Отново стои въпросът за актуализиране правописа без загуба автентичността му.
Заради това настоящето издание включва оригиналния текст на Новия Завет от 1913 г., но с направени замени само за отпадналите букви. За удобство при четене са добавени обяснения относно остарелите термини и специфичните библейски понятия. Следва да припомним също така, че думите в курсив не принадлежат към оригиналния текст както повечето библии ги представят; те служат единствено за пояснение и остават такива каквито са били в първоначалното издание."