Аполония Понтика

През 611 г. пр. Хр., на Черноморския бряг в южната част на Бургаския залив, група гръцки преселници от Мала Азия основават полиса Аполония. Терминът "полис" е труден за превод; историците в миналото често са го тълкували като "колония", вероятно заради общия термин Велика гръцка колонизация, свързан с разселването на гърците през тази епоха. Важно е да се отбележи обаче, че Аполония Понтика не представлява юридическа колония на Милет, а самостоятелна и независима държавна структура още от своето възникване.

Всички полиси създадени по време на Великата гръцка колонизация функционират подобно - те могат да поддържат добри отношения с метрополията или пък да нямат никакви контакти и дори да водят войни помежду си. През последните 70-80 години термина "полис" все повече се превежда като "град-държава", но това не напълно улавя значението му според древногръцките разбирания. Полис може действително да бъде наречен държава, която притежава определена територия с множество населени места — включително градове. Античните автори споменават поне две малки settlements (населени места) в пределите на аполонийската държава: Анхиало и Тиниада, а археологически находки сочат наличието и на други малки селища около Атия, Урдовиза и Ахтопол.

В контекста на историческата прегледност ще използвам античния термин "полис" за обозначение на Аполония Понтика. Макар размерите й да са скромни – всъщност дори съвременни европейски страни като Андора или Люксембург са по-малки – появата и развитието на този полис оказват значимо влияние върху живота на тракийските племена в района при тогавашните български земи. Древногръчките жители въвеждат новаторски икономически практики и технологии сред примитивното тракийско общество, което коренно изменя традиционните политически и религиозни концепции.

Аполонии Понтика заедно с останалите пет по-малки гръцки полиси край черноморското крайбрежие допринасят активно за икономическото развитие сред траките чрез портовете си и търговията им със Средиземноморието. Интензивният обмен между северната и южната част България разширява културния контакт извън границите само до гръцкия свят; източниците показват ясно, че най-голямата част от тези взаимодействия между 611-72 г. пр. Хр., преминават именно през Аполонида Понтика — най-влиятелният гръцки полис по целия западен бряг към онзи момент.

Много автори проучват историята na Aпoлoнuya Pонтaкa: някои публикуват различни източници - сведения от античността , археологични данни или епиграфски паметници; други правят опити за цялостна реконструкция предимно през доримски период /от 611 до 72 г .пр .Хр/. Последните срещат сериоз difficulties заради недостатъчния достъп до надеждни источники - записвания от античността или надписи ; Археологията също досега няма много открития , особено защото централното пространство nа Aпоlоniyа Рontika e gpyстосao c сучасними здания s нacеленитe Созополи oбcтанция y ocтатали cели aфилянтинга y Pomorie,Burgas,Atyia,Urdoviza i Ahthopol.

Досега единствено некрополът в Созопол би бил разкопаван сравнително успешно,
Но натрупаните материали позволяват нов опит za rekonstrukciqta nа Иcториятa Нейзе apoluonia Ponitka
Като погледнем назад почти девет десетилетие без активизиране
Авторът има рядко преимущество - познати ситуации sa bлествували lято освидетелства многобройната prica Oткритая Занаходki v poslednite desetiletija.
СЪЩО така той знае отлично истирикata region i местопребиваване созополци които все още запазили много неща важности .
Тази информация ще олекоти решения когато става дума zay проблемизация nъзнесенияt opitulite tematichni въпроси na apoloniysksko Истории."