Носталгия по варварите. Избрано от поезията на Христо Стоянов

Христо Стоянов се движи из полето на българската поезия с груби, износени обувки. Някои предпочитат да стъпват там само с елегантни обувки или лаковани чепици. Други искат в тази среда да процъфтяват единствено рози и зелена трева. Но истината е друга. Христо Стоянов учеше Константин Павлов наизуст, когато не го публикуваха, тъй като го считаха за ненужен в нашата литературна сцена. Само поради това си струва да обърнем внимание на думите му в римуван формат. Има и други причини - те са свързани със свободата и хлорофила.
Бойко Ламбровски