Всеобща история на безчестието

В контекста на литературата, Хорхе Луис Борхес се отличава от повечето автори, които черпят вдъхновение от личния си опит или съчетават преживявания с културни влияния. За него основен източник на идеи са книгите. Неговият сборник „Всеобща история на безчестието“ е пример за това; той включва преразказани истории за реални злодеи и престъпления, взети от документални разкази и преобразувани в литературна форма чрез богатото му въображение, талант и впечатляващ стил. Борхес сам споделя, че е "играл" с адаптацията и изменението на чужди сюжети, създавайки свой собствен разказ. В тази първа прозаична творба, публикувана през 1935 г., след няколко поетични сборника, той остава верен на поетичното си начало. Стилът му е лаконичен и метафоричен; думите са внимателно подбрани – често многозначителни и силно експресивни. Разказите му са компактни и ритмични, съдържащи само необходимата информация без ненужна излишност. Повествованието привлича читателя с персонажи едновременно очарователни и отблъскващи; описанията имат кинематографична визуализация със смесване между реалността и измислицата.

Сборникът „Всеобща история на безчестието“ поставя началото на ново направление в литературата – магическия реализъм според критика Анхел Флорес, който въвежда този термин. По този начин Борхес прокарва пътя към бързия напредък на латиноамериканската литература през втората половина на ХХ век, когато възход получават множество забележителни испаноезични автори; сред тях той запазва статута си като уважаван лидер в сферата. Според Нобеловия лауреат Марио Варгас Льоса: „След Сервантес Борхес е най-влиятелният писател пишещ на испански език“.

„Мъдреците от Широкия път учат за пустотата като основна характеристика на Вселената“. Те определено правят наблюдения относно настоящата книга - микроскопична част от космоса изпълнена с бесилки и пирати; заглавието й предизвиква объркване поради термина "безчестие", но зад бурята не стои нищо истинско. Всичко представлява само видимост – образи върху повърхността , което я прави атрактивна именно затова . Авторът може да е бил нещастен човек , ала е намирал удоволствие докато я пише ; дано искрица от неговото щастие достигне до читателя.
Хорхе Луис Борхес