Гамиани или две страстни нощи

През 1833 година около двадесет младежи се събират в луксозен ресторант в Париж. Те обсъждат теми като политика, актуални събития и изкуство, докато стигат до еротичната литература. Разменят мнения за класическите произведения, разискват провокативните идеи на маркиз Дьо Сад и остроумните епиграми на Ювенал и Теренций. В крайна сметка те заключават, че написването на такова произведение е невъзможно без цинични термини. Тогава един от присъстващите, който досега не беше взимал думата, предлага: "Господа, да се срещнем тук след три дни - вярвам ще успея да ви покажа, че може да се напише еротична творба без вулгарен език." Предложението бива одобрено и три дни по-късно той представя своя ръкопис.

Така вижда светлината "Гамиани" - резултат от предизвикателство, което авторът успешно защитава. Историята проследява две жени и един мъж през две нощи изпълнени със страст; те открито споделят свои преживявания – понякога запалителни, а друг път скандални. Но стилът остава винаги изящен.

Повестта "Гамиани или две страстни нощи" (1833) става най-преиздаваното произведение от ХIХ век с над четиридесет издания – дори във викторианска Англия (1864). Преведена е на много езици и продължава да бъде публикувана до днешния ден. В родината си Франция в момента има повече от петнайсет печатни версии плюс толкова електронни.

Алфред дьо Мюсе (1810 - 1857), поет, драматург и романист, принадлежи към великите класици както на френската така и на световната литература; той е сред водещите фигури на романтизма наред с Байрон и Гьоте.