История на любовта

Наистина, не остава много за споделяне. Той бе забележителен автор. Влюби се и любовта му стана основата на живота му.

С тези думи Никол Краус завършва своя роман, оставяйки дълбок отпечатък в сърцето на читателя. Но „История на любовта“ предлага много повече от това.

Давна загубена книга внезапно се появява и по необясним начин свързва един възрастен мъж, който жадува да срещне сина си – незнаещ за неговото съществуване, и едно младо момиче, търсещо утеха за самотата на овдовялата си майка.

Всяка вечер Лео Гурски почуква по радиатора си, опитвайки се да сигнализира на съседи от горния етаж, че все още е жив. Той извършва всякакви странни действия в стремежа си да бъде забелязан – какво ли не бихме направили ние хората, за да избегнем анонимността? Някога обаче всичко било различно; когато бил млад в родното си село в Полша, той открил любовта и написал роман посветен на любимата си Алма. Шейсет години по-късно, хиляди километри далеч от него, четиринайсетгодишната девойка с нейното име започва свое собствено приключение – да намери своето именитица и да помогне на семейството си.

Кой всъщност стои зад написването на романа „История на любовта“? Имат ли персонажите реални прототипи? С разказ след разказ съдбите на герои от различни краища като Полша, Израел Чили и САЩ биват преплетени; хора идват и заминават от този свят, губят любими или ги намират пак — нови истини излизат напред подобно коварна литературна мистерия.

Основният герой тук изглежда е самият роман; той става все по-реален и значим дори спрямо своя автор. Всеки читател променя себе си при разглеждането му — това вече не може да контролира неговият творец.

„Кога ще осъзнаеш ти писателю , че няма думи за абсолютно всичко?“ пита първата Алма любимия й. Вечно остава нещо неизразено необходимо някой друг — читателят — да допише.

С виртуозност и богато въображение Никол Краус вплита сюжетните линии в „История на любовта“, предоставяйки ни върховно преживяване с невероятна дълбочина и предизвиквайки ни сами да зададем въпроса: кой точно формира действителността...?