Думи извън сцената

Константин Илиев е противник на литературния стил и лъжепоетичните изрази. Въпреки това, той не се идентифицира с новите тенденции за разрушаване на словесната измама чрез използване на жаргон или ежедневен говор; при него този процес е естествен. Той притежава остър усет към фалша и лъжата. Неговият език е кратък и почти кодов, което го прави труден за разбиране без ключ – а именно драматичното усещане, необходимо е да бъдеш театрал, за да уловиш смисъла.

Любен Гройс

За Константин Илиев мога да кажа, че не играе ролята на съдник. За мен той по-скоро представлява летописец. Най-близко до него стои Чехов; както великият доктор следи симптомите и регистрира развитието на болестта, така и Илиев наблюдава съпротивителните сили в човека и вероятно се опитва да помогне с изкуството си като антидот. Анализите му са трудни за интерпретация – те често предхождат самите събития; докато животът все още узрява, той вече разкрива техните болезнени корени. Целият му живот може да бъде разглеждан като едно дълго произведение с „продължение“, подобно на творчествата на повечето сериозни автори - човешката комедия от времето ни.

Леон Даниел

Автобиографиите на личности като Константин Илиев будят значителен интерес. Те служат като форма за отговор относно това какво наследство ще оставят "тези", които имат уникалната възможност да живеят в реалността – независимо дали тя носи щастие или страдание – но определено несъмнено уникална възможност сред нас.

Проф. Амелия Личева