Изгубеният свят

Професор Чалънджър отстрани капака на сандъка, погледна вътре и щракна с пръсти няколко пъти, след което се чу как увещаваше някого: „Хайде, пили, пили!“ В следващия миг оттам излезе ужасно и отвратително същество, което започна да драска и тропа, кацайки върху страничната стена на контейнера. Дори неочакваното падане на херцога на Дърам в оркестрацията не успя да отклони вниманието на зашеметената публика. Лицето на чудовището наподобяваше странен църковен мотив, роден от болното въображение на средновековен архитект. То изглеждаше зловещо със своите малки червени очи, ярки като горящи въглища. Устата му беше дълга и свирепа – полуотворена с два реда остри зъби подобно на акула. Раменете му бяха сгърбени и покрити с нещо като старинен сив шал. Това бе самият дявол от детството ни! В залата настъпиха смут и хаос – един човек извика панически, две жени от първия ред припаднаха зад столовете си, а много членове от президиума последваха председателя в оркестрацията. Имаше реална опасност за обща паника. Професор Чалънджър повдигна ръце във въздуха в опит да успокои развълнуваното множество...