Парадокси на демокрацията

Втората половина на 20-ти век е белязана от влиянието и интелектуалната харизма на множество преводачи, които работят с основните европейски и световни езици. Те значително повишават нивото на българското преводаческо изкуство. Изброяването на всички имена би било трудно, но сред тях можем да откроим Сидер Флорин, Кръстан Дянков, Жени Божилова, Димитри Иванов и много други. Без техния неуморен труд съвременното българско общество щеше да бъде лишено от върхови произведения в областта на художествената литература, философията и науката.

Едно от най-забележителните имена в тази група е Георги Куфов - преводач от гръцки и френски език. Неговите класически преводи включват творби като "Алексис Зорбас" и "Последното изкушение" на Никос Казандзакис или "Скандалите в Клошмерл" на Габриел Шевалие. Освен талантлив преводач, той също така беше активен полемист, памфлетист и публицист със задълбочени анализи.

Темата на неговата книга обхваща гнева към корупцията на нравствени ценности по време на прехода у нас. От всеки раздел струи остроумие; играта с думи подчертава двусмислието във словото. Авторът предлага широк спектър от внушения - от саркастичната ирония до артистични етюди основани на историческа познаваемост.

Често стилът му може да изглежда провокативен или дори прекалено остър, но винаги остава точен в анализа си благодарение както на богатия му опит с френската и гръцката култура, така и чрез оригинални идеи за социалната действителност в България днес. Чрез своите наблюдения той разкрива личната си загриженост относно упадъка в обществото след демократичния преход.

Георги Куфов споделя омерзението си спрямо политическите промени през последните години – чувства се предаден от несбывските надежди за демокрация . Тази ярост вдъхновява многобройни реторични въпроси а също демонстрира неговият патриотизъм и ангажираност към обществените проблеми.