Дванадесетте цезари

След бурните събития от предишните векове, вторият век носи спокойствие и просперитет, което се отразява ясно в литературата на този период, например в писмата на Плиний Млади. Няма съмнение, че това е било благоприятно време за развитие на различни изкуства, особено след като Рим вече разполага с достатъчно самочувствие и собствени примери за подражание във всяка област. Основната задача на историка е да обхване и осмисли явленията от времето, когато поради неизбежността на историята възниква тази централизирана форма на управление, известна като "принципат". Биографиите на дванадесетте цезари разглеждат два важни века за Рим - първият преди Христа и първият след него. Въпреки това Светоний не предлага дълбочината на анализа, която би могла да свърже тези дванадесет фигури в единен исторически контекст. Той изучава всеки персонаж отделно и детайлно чрез "параграфи", включващи произхода им, обществената кариера, личния живот и сексуалността им, физическите характеристики и здравословното им състояние, образованието им както и религиозните им вярвания до смъртта им. Информацията му идва от разнообразни източници: сенатски протоколи, официални документи, историографии , произведения написани от самите империалици или спомени от техни съвременници; дори слуховете са взети предвид; всичко това може да изглежда грубо или повърхностно за някого но в системата на Светоний то представлява само факт който допринася към общото описание. При ранните биографии – тези за Цезар , Август , Тиберий – се забелязва значителна сухота в изложението основана главно върху писмени свидетелства с малко пикантности . С приближаването ни към времето на автора обаче цветовете стават по-ярки благодарение най-вече на личните впечатления и спомени от очевидци.