Символиката на приказките

Приказките, подобно на много стари легенди, ни връщат към митологията, която е запазена в колективното несъзнавано на човечеството. Митът не представлява само разказ или устна традиция; той също така служи като основополагаещ философски концепт и архетипен символ, който присъства в несъзнаваното на всеки индивид и по този начин – е част от общото съзнание. Тъй като това прасъзнание е безкрайно, то остава актуално независимо от скептицизма или нигилизма на нашето време. Тези митични образи се проявяват в сънища, видения или трансови състояния. Фройд и Юнг играят важна роля с подходите си към тези теми и им придават необходимото значение. Подобни митологични съдържания са ярко изразени както в рисуването, така и в графиката. Заради това те намират широко приложение в модерната психотерапия. В приказките има дълбока символика, която предлага възможност за интерпретация - един процес, изпълнен с интригуващи преживявания. Познатите и непознати приказки получават нова дълбочина на смисъла си; научаваме повече за психологическата структура на човека, неговото развитие и „посвещенията“, през които преминава животът му. Многослойният подтекст и скритата мъдрост във включените приказки ще завладеят всякакъв читател.

В проучването са представени известните истории „Малечко-Палечко“, „Червената Шапчица“, „Пепеляшка“, „Снежанка“, „Златната птица“, „Момичето без ръце“, „Жабокът-цар“ или "Железният Хаинрих", "Верният Йоханес", "Дванайсетте братя", "Братче и сестриче", "Трите пера" и "Двамата братя".