Философия на толерантността: Антология /От Античността до края на ХХ век

Антологията представлява сериозно предизвикателство за нейния съставител, особено ако той подхожда с добри намерения и желае да предложи на читателя максимално удовлетворяващо съдържание. Историческото значение на термина „антология“ - сбор от цветя или букет - може да бъде полезно като метафора, тъй като дори най-красивият и оригинален букет не се състои от произволни цветя в случайни количества. Липсата на подбор би нарушила хармонията между елементите и затруднила разпознаването им чрез обонянието. Съчетавайки философските размисли относно понятието толерантност, което през последните двайсет и пет века вдъхновява различни – дори противоположни – подходи, човекът трябва да притежава повече от просто знания или способността да подрежда информация хронологично; необходимо е усет за тяхната съвместимост в едно произведение.

Необходима е готовност за риск при интерпретирането на текстовете в контекста на конкретната историческа ситуация и възможността те да взаимодействат помежду си, както предполага Аристотел. Човекът действа мотивиран от силен импулс – било то удоволствието от разнообразието според Монтен или ползата от диалога и признанието по думите на Тейлър. Уважението към другия личи във "конфликтния консенсус", споменаван от Рикьор; стремежът към всички идеи без диктатурата на мненията според Файерабенд; истинското ценене на свободата у Мил извън стандартното, стереотипното или масовото.

Истинската толерантност се формира индивидуално чрез свободния избор, докато груповата форма изглежда изкуствена подобно всяка наложена идеология. В духа на Албер Камю можем да кажем, че индивидът с активно избрана толерантност би бил една по-привлекателна фигура, стига тя да надмине безличната формула до активна ангажираност към другите — основа за нещо по-смислено. Идеалната любов остава митична концепция, но Ясперс отбелязва важността за изграждане на пространство без насилие, където различията могат взаимодейства с уважение в един непрекъснат диалог — всичко това представено като любящо усилие.