Любов, подслон, храна и вода

Николай Фенерски е автор на няколко произведения, включително сборниците "Апокалипсисът е дело лично" и "Не казвай на майка си", романа "1994" и есетата в "Пролуката". Книгите му са разнообразни - някои от тях предизвикват кисела усмивка, други носят горчивина, а трети комбинират сладост и сол. Има и такива, които блуждаят без ясна цел из света, като оставят след себе си откровение. В писането всеки автор неизменно разкрива своята същност – това е напълно искрено и безусловно. Такова впечатление остава и при прочита на "Любов, подслон, храна и вода". Произведението оказва силно въздействие; няма място за критика или осъждане – просто го приемаш или не. Важно е да му дадеш поне един шанс за оценка. Разказите в книгата са организирани по настроение: обичайни, комични или параноидни (от Централата), а завършекът представлява туристическа поема. Тази поема играе централна роля в творбата – дори можете да започнете с нея; за любителите на четене отзад-напред тя се вписва чудесно в контекста.