Капризни години

В спомените си Иржи Менцел разказва за своето детство и културната среда, която го е формирала в Прага. Той описва обучението си във ФАМУ и мотивите, които са го насочили към киното, въпреки че театърът първоначално е бил неговата истинска страст. Споменава също така успешните си филми като „Строго охранявани влакове“ и „Капризно лято“, реализирани през славния период на чехословашката нова вълна. За първия от тези филми Менцел получава наградата "Оскар" и става част от Пражката пролет през 1968 г. След това той описва трудностите по време на 70-те години след инвазията на "братските" армии в Чехословакия, когато тоталитаризмът се утвърдил; този период представлява борба с глупостта и некомпетентността на властимащите, изпълнен с унижения и компромиси. Спомените му достигат до 1988 година - времето на възстановяване на свободата и демокрацията в страната. Менцел споделя впечатленията си от срещи с видни фигури от чехословашкото кино, както и с любимия си писател Бохумил Храбал, приятели и колеги актьори. Освен работата си в киното, той говори за театралната кариера у нас и зад граница, а също така за участието си като актьор. Неговите истории относно създаването на филмите са остроумни дори при всички препятствия от завистливци. В текста присъства основният принцип: „Искам да правя филми така, че хората да ги харесват и желаят да ги гледат.“