Фройд и психоанализата

Зигмунд Фройд, австрийски лекар и основоположник на психоанализата, е човекът, който успя да премине границата между съзнателното и несъзнателното. Той е роден на 6 май 1856 г. в бедно еврейско семейство в град Фрайберг (сега Пршибор) в Моравия, която по онова време била част от Австрийската империя. Кръстен е Зигизмунд Шломо на името на дядо си според традицията на семейството; обаче когато навършва 17 години, той променя имената си на Зигмунд.

Фройд има разнообразни интереси и широка образователна подготовка, но се самоопределя най-вече като учен с цел да разширява познанията за човешката природа. През 1873 г. постъпва във Виенския университет да учи медицина. Там изучава биология и провежда множество изследвания във физиологията; през 1881 г. получава диплома по медицина.

През 1886 г., той открива собствена практика за лечение на психологически проблеми, от която черпи значителна част от клиничния материал за своите теории и иновации в техниките си.

Въпреки многобройните форми на психоанализа днес, почти всички основни аспекти могат да бъдат проследени обратно до първоначалните му произведения. Неговите идеи относно детската сексуалност, либидото и егото са сред най-влиятелните академични концепции през 20-ти век.