А можехме да бъдем...

Роуз Блейк е млада, но страда от неизлечима болест. Филип също е млад и притежава отлично здраве. Неочаквано между тях избухва любов – онази, която е взаимна, спонтанна и всепоглъщаща. Тя отключва лавина от силни и неочаквани чувства, действия и емоции. Възникват въпроси без отговори, съмнения и прозрения, колебания и стабилност, яростно отхвърляне и пълно приемане; тук са началото и края на нещо прекрасно. И усещането за магията да бъдеш с друг човек!

„А можехме да бъдем...“

Искаше ми се заглавието да носи нотка на тъга при първо прочитане. Но след това ме завладя желанието да допиша изречението. Защото можехме да станем… всичко – щастливи или нещастни, заедно или разделени, вдъхновени или разочаровани; смели или страхливи; велики или малки; интересни или скучни; щедри или егоистични... Можехме просто да бъдем себе си! „Но не бяхме…” звучи като естественият отклик на „а можехме да бъдем“. Всъщност обаче тази малка книга по един удивителен начин опровергава собственото си заглавие.

Мария Лалева

? ? ?

Пет години в борба с четири мозъчни операции - така изглежда кратката биография на 17-годишния Иво Христов. Неговата мечта остава проста: оздравяване! Диагнозата му е неврофиброматоза тип 2 - заболяване, което предизвиква образуването на тумори върху нервите в централната част на мозъка и гръбначния стълб. Това състояние лишава Иво от детството му и разбива неговите мечти, но му подарява ценен дар - способността да пише.