Лъч надежда

Представяме ви още една магическа история от изключителния каталунски разказвач Франсеск Миралес. Това е повествование за невидимите връзки на приятелството и любовта, които ни позволяват да забележим крехката светлина на надеждата в мрака...

Декември е месецът, когато туристите вече са напуснали малкото крайбрежно селце Пуерто Анил. Улиците му са пусти, а бурното море изглежда тъмно и заплашително.

Такова е настроението и в „Кафе Търнър“, единственото функциониращо заведение в рибарското селище. Неговата собственичка Сара е дълбоко натъжена. Тя току-що научава, че три дни преди Коледа трябва да се премести от мястото, където живее през последните четиридесет години. Къщата, която приютява кафенето и нейния дом, трябва да бъде освободена до 22 декември. То представлява всичко важно за нея - нейната работа и спомените от миналото.

Засмукана в мрачните си мисли, Сара не реагира радостно на първия посетител за деня – червенокосо момиче с сълзливи очи и унило лице, което заемало маса в заведението. Изглежда сякаш всяка секунда ще избухне в плач; но точно сега тя трудно може да понесе видът на още една скърбяща душа...

В късния зимен следобед врата на празното заведение се отваря повторно - местният пожарникар Амброс влиза вътре за своя следобеден чай само за да открие гробовна тишина и две жени потънали в страданието си.

По-късно вечерта идва третият клиент – едър мъж с сериозен поглед; личи си че той също носи тежестта на живота върху раменете си.

Сега те са четирима непознати души; всички изглеждат като самотни „корабокрушенци“. Но все пак "Кафе Търнър" предлага чаша вино и парче сирене за всекиго. Защо пък да не седнат общо на една маса и споделят своите истории?

Така стават четирима случайни приятели — затворници във взаимната им безизходица... Животът им прилича на горяща постройка без почти никакви остатъци освен тишината около тях.

И тогава единият задава провокативния въпрос: “Ако животът ти беше здание обхванато от огън? Какво би спасил?”

Всички започват да размишляват над този въпрос; всеки ще трябва да извлече болезнените спомени от жаровете им.

Разговорът постепенно прераства от игра към по-дълбоки размисли относно съдбините им — възможност това преживяване действително може ли променят техния живот…

„Кафе Търнър“ има ограничено време до затваряне — само три седмици остават пред него — но прозорецът му остава осветен всяка вечер до късно… Дали тази златиста светлинка е спасителна маяк за четиримата бедстващи души? Не остава ли тя символична надежда сред тяхната несигурност?

Франсеск Миралес представя топла история успокояваща духа даже през най-трудните моменти . Прочетете тази кратка книга; тя ще ви донесе свежест подобна морски бриз насред бушуващ океан!

И винаги когато усещате студения мрак около себе си , помнете последните мигове изминали покрай „Кафе ТърнЪр” със неговия уникален набор човешки истории! Спасителната светлина често идва именно чрез добрата воля между хората—дори ако животът изглежда опустошен , там винаги има какво ценно заслужава вашето усилие!